Резервати около Кюстендил
Резерват "Габра"
Един от най-старите резервати в страната и най-старият в Кюстендилският регион. Горски резерват в местността "Малкия Средок" край с. Църварица, Кюстендилско, с надморска височина 950-1100м. и северно изложениеЗаема 895 ха, от които около 85 % черен бор, 5 % бук, 10 % зимен дъб, цер, габър, мъждрян и др. Дърветата от черен бор достигат до 40 м. височина, с цилиндрични, самокастрени от клони стъбла. Този боров генотип липсва на други места. Кълняемостта на семената от черен бор е много по-
висока в сравнение с други насаждения в страната. През осмонското владичество една част от гората е унищожена от пожари и се възобновява по естествен път.
Обявяването му за резерват е извършено през 1949 година с цел да се запази естествената вековна гора от черен бор с извънредно ценни качества - прави гладки дървета със средна височина около 25 м., а отделни екземпляри и над 35 м. и с извънредно висока кълняемост на семената му. По тези си качества той държи изключително предимство пред сходните резервати за черен бор в Кърджалииският регион.
Средната му надморска височина е в порядъка на 900-1100 м., а средната възраст на гората - 120-140 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората със северозападно изложение се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета.
В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонският
дъб. Редом с него е и планинският явор / жемелия /, който е обявен за балкански ендемит.
Резерватът е безводен като изключим кладенчето в горната му част, току под граничната линия с република Македония.
Дивечовото богатство на резервата е главно диви свине, сърни, вълци, лисици и др.

Резерват "Църна река"
Горски буков резерват в землището на с. Сажденик, Кюстендилско, с
надморска височина 1400-1700 м. Заема 197 ха, от които 190 букова гора и 7 ха поляни. Буковата гора има северно изложение и е на около 130 години. Средната височина на дърветата е около 30 м.
Национален парк "Рила"
На територията на Кюстендилска област е разположена част от Национален парк “Рила”. Това е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Той включва безлесните части по билото на Рила планина и част от горските
иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината на обща площ 81 046 ха.
В парка са включени 4 резервата – “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии, които са образци от естествени екосистеми с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитания.
Резерватът “Скакавица” (70,8 ха) е обявен през март 1968 г. в землището на гр. Сапарева баня. Това е типичен горски резерват, разположен между 1850-2050 м. В него се охранява вековен девствен, предимно беломуров горски масив.През юни 2000 г., една част от Национален парк “Рила” е прекатегоризирана в Природен парк “Рилски манастир”, който обхваща централната част на Рила планина. Със стръмни, труднопроходими склонове, обрасли със
смесени широколистни и иглолистни гори, с клекови формации и алпийски пасища, с красиви долини, през които минават пенливи реки, с разнообразен релеф, с величествени скални върхове, с чудно красиви ледникови езера, с разнообразния си растителен и животински свят, той е притегателен център за отдих и екотуризъм.
През 1986 г. с площ 3 676,5 ха е обявен резерват “Риломанастирска гора”. Създаден е за да се запазят първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елово-букови гори, а също естествената среда на архитектурно-историческия резерват “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за паметник на културата.